Stone and Ice

Камък и лед

В цъфтяща градина, край живия плет
издига се статуя, от камък и лед.
С очи от опали, коси от сребро,
със лед обкована като тънко стъкло.

Тя някога беше царица добра,
но ледът се прокрадна във тази душа.
Света тя намрази, живота презря
и царят вдигна свойта могъща ръка:

“Във лед си скована, царице добра,
на камък ще стане твойта бяла снага,
очите опали, косите сребро,
дордето си спомниш какво е добро.”

Години минават, красиви лета,
в градината никнат незнайни цветя
и слънцето спуска игриви лъчи
по камък изящен, но леда не топи.

И свит сред цветята той шепне слова
на мъртви копнежи, на любов и тъгa:
“Ти беше, сега си, ще бъдеш во век,
мойта нежна царица от камък и лед.”